Снежнобяло

Душата ми плаче за сняг,
за чисто, за бяло душата ми плаче.
Видях много земи, много свят.
Видях герои, видях палачи.
Душата ми плаче за сняг!
Доста живях! Колко остава?
Чака ме моя бряг-
ругатни или слава-нямам представа.
Душата ми плаче за сняг!
Чиста следа в снега да оставя...

Стефан Цанев

Равносметка

Почти отмина още една година.






Тя бе изпълнена с хубави и не-дотам събития.
През нея се сдобих с още една синеока чаровница,
която също както кака си изпитва неописуем ужас като ме види. Това продължава да ме кара да се чувствам не особено щастлив, но пък все някога ще го преживее и ще почне хубавото ==))




През също така си отидоха някои от близките ми хора - единственият останал жив ми дядо, бащата на едно специално за мен момиче, с когото въпреки че нямахме повече връзка с дъщеря му запазихме приятелски отношения.
И двамата бяха добри хора - надявам се където са в момента да им е добре :)



Преживях една сватба..
Преживях и продължавам да преживявам, мисълта че момичето, което харесвам истински е далеч от мен и няма особени изгледи да се съберем отново, въпреки това което изпитваме един към друг.




Животът продължава въпреки всичко с две думи. По дяволите - интересен е! =)




Напуснах работата ми в Ратола, за да почна друга в технологичният бранш - нещо съвсем различно от всичко с което съм се занимавал до сега.
Доколко ще бъде успешен този ми ход ще покаже единствено времето.
Надявам се както всяко едно нещо, което ме радва и кара да се раздавам изцяло и това да се получи добре. Ако ли не - опитът ми до сега си го имам и нищо не ми пречи да продължа да си работя отново в сферата на финансите.



Пожеланието ми към всички, които ще наминат от тук - случайно или не:



Продължавайте да се усмихвайте се въпреки всичко;



Обичайте;



Живейте пълноценно.



--
Нейчо