Когато получиш пристъп на астма, не можеш да дишаш. Когато не можеш да дишаш, едвам говориш. Изречението ти трае, колкото въздухът в дробовете. А той не е много. Някъде от три до шест думи. Осъзнаваш колко всъщност струва една дума. Пресяваш онези, които ти хрумнат. Избираш най-важните. Дори те ти излизат скъпо. Не е като при здравите хора, които изхвърлят навън всички думи, които чакат в главите им, както изхвърляш боклука. Когато някой получи пристъп и каже: Обичам те или Страшно те обичам, има разлика. Една дума разлика. А една дума е много, защото тя би могла да е: спри или инхалатор, или дори линейка.
Автобусният шофьор, който искаше да бъде бог
Етгар Керет - 2010
