Никога не съм бил особено добър в писането.
Това в което съм сравнително добър е да претворявам идеите си в нещо. В повечето случаи вкусно.
В някои не толкова не-дотам, но не това е днешната тема.
Днес пожелах да направя нещо вкусно, което да ме изпълни със спокойствие и доволство едновременно.
За да се случи това, трябва много добре да се улучат точните пропорции на съставките.
Да не е прекалено подправково, но да е и недостатъчно.
Да се пухкаво, но не прекалено.
Да е сухо но не съвсем.
Имах нуждата да намеря перфектната пропорция на съставките и да уцеля точното време за печене. Нещо което обикновено правя без да ползвам някакви особени уреди за целта.
В текста по-нататък, няма да бъдат открити твърде много мярки, така че ако някой се надява - нека спре сега. :)
Съставките са следните:
Пълнозърнесто брашно - около половин пакет за две дози.
Две яйца.
Малко кисело мляко.
Малко канела.
Чаена лъжичка кафе.
Малко какао.
Малко черен пипер
Малко индийско орехче.
Пакетче ванилова захар.
Малко вода.
Малко олио или каквато и да е мазнина.
Около половин шоколад за готвене натрошен в хаванче за орехи.
Около две шепи счукани орехи.
Малко морков.
Около 200 грама захар.
Малко сода за хляб или бакпулвер.
Смесваме съставките в какъвто ред предпочетем, като внимаваме тестото да не е нито прекалено течно, нито прекалено отделящо се от купата.
Оставямe сместа в хладилник за около 2-3 часа. Малко преди печенето я пребъркваме и се уверяваме, че е с нужната консистенция.
Намазваме стените на съда с мазнина и печем в загрята до 250 градуса фурна, като след поставянето на съда включваме да се пече само от долу.
Печем, докато тестото се изпече до толкова, че когато мушнем с нещо в средата (на кексовата форма) да не е мокро при изваждането.
След изваждането, изчакваме да изстине, евентуално гарнираме с нещо по желание и ядем настървено :) :)
Да ви е вкусно. :)
неделя, 24 ноември 2013 г.
събота, 2 ноември 2013 г.
ВЕЛИЧИЕТО НА ЖЕНАТА
"...— Малчо, аз отивам за най-хубавото нещо на Клондайк и не мога да чакам. Това е всичко. Започвай да стягаш багажа. То е най-великото нещо на света. По-хубаво от златни езера и планини от злато, по-хубаво от приключения, от мечо месо и лов на мечки. Малчо седеше с опулени очи.
— Боже господи, че какво е то? — дрезгаво попита той. — Или направо си се чалнал?
— Не. Нищо ми няма. Може би човек трябва да спре да яде, за да му се отворят очите. Във всеки случай аз видях, че по света има неща за които не бях и сънувал. Сега зная какво е това „жена“.
Малчо зяпна, а извивката на устните, му и пламъчетата в очите му издаваха, че ей сега ще започне да се подиграва.
— Моля ти се, недей — меко каза Пушилката. — Ти не знаеш, а аз зная..."
Джек Лондон, Белю Пушилката, 1912
— Боже господи, че какво е то? — дрезгаво попита той. — Или направо си се чалнал?
— Не. Нищо ми няма. Може би човек трябва да спре да яде, за да му се отворят очите. Във всеки случай аз видях, че по света има неща за които не бях и сънувал. Сега зная какво е това „жена“.
Малчо зяпна, а извивката на устните, му и пламъчетата в очите му издаваха, че ей сега ще започне да се подиграва.
— Моля ти се, недей — меко каза Пушилката. — Ти не знаеш, а аз зная..."
Джек Лондон, Белю Пушилката, 1912
Абонамент за:
Публикации (Atom)