вторник, 30 декември 2008 г.

...

Да четеш въпросителни

Видя ли,
наистина видя ли
снега, звездите, красотата с котешки стъпки
Докосна ли,
наистина докосна ли
чинията, хляба, лицето на мъжа, когото толкова обичаш
Изживя ли
като насрещен удар
мига, мъката, падението, бягството
Узна ли,
узна ли с всяка пора на кожата,
че твоите очи, твоите ръце, твоя пол, твоето нежно сърце
нужно бе да ги изхвърлиш
нужно бе да ги изплачеш
нужно бе да ги измислиш отначало

~ Хулио Кортасар

9 коментара:

  1. Най-силно го обичам, когато нямам накити,

    със пръсти, вплетени в косите ми,

    облечена единствено във голота му,

    без други бижута, само с ръцете му.

    Най-силно го обичам, без да се наричам

    любовница, приятелка или съпруга.

    Най-силно го обичам, без да обяснявам

    как го обичам и защо.

    Най-силно го обичам без да има утре,

    или вчера, които да се помнят,

    обвързана съм само от ръцете му, не с обещания,

    във нощите, когато не ни трябва сън.


    /Джорджия Скот

    в.:)

    ОтговорИзтриване
  2. красиво е. много. :))

    кара ме, да спомням много пъти когато,
    времето е спирало в моментна точка
    и слънцето, и луната и звездите ставали са едно цяло
    :)

    ОтговорИзтриване
  3. накара те да си спомниш онази Любов, без притежание:)

    а аз днес открих най-дългото стихотворение, написано от господинов....-
    Обич.
    Ухая на теб.

    :)

    ОтговорИзтриване
  4. да...
    днес цял ден ми е
    припомнящо едно
    :)
    наистина

    и е хубаво...
    защото,
    думите са му точно
    :))

    ОтговорИзтриване
  5. а онова нещо в стомаха ми, протестира
    заради...

    ОтговорИзтриване
  6. заради пумата ли?:))
    то и аз й крещях, крещях...
    докато не я заварих тази сутрин с най-ужасителната температура.. честита и празничност:))сега цяла година ще се лекува с ремарк, отново...:)

    ОтговорИзтриване
  7. :) може би, и пума,
    или пантера черна, дошла ми пак на гости от
    книгите за джунгли
    :))
    спомняща, и мъдро потупваща ме с лапа
    което, мечтание е за зелени дни...
    пък:))
    и знам ли аз, какво ще е доволното лекарство,
    нещо меко и нежно за душата
    и светещо във мрака...
    :)н.

    ОтговорИзтриване
  8. това светещото ми прилича на свещица..?
    да не бърка пътя
    във
    гората.
    то не че има път, ама тя така да си мисли
    горката...:)))

    уфТ.
    защо всички мъже в живота ми се казват - иван
    ...!
    дано пистите по Копаоник ми разсеят главата, хаха, хайде много весело и тънътъ:-)
    до когато:)

    ОтговорИзтриване
  9. да, мъничка светулчица...
    летяща криволичещо,
    и водеща на най-потайните
    места

    защото, всеки има си местенце,
    където е най-любимото и недостижимо
    уфТ, да!
    и аз си крия там едно, мъничко и скъпо...

    пък, аз ще съм на парти в място, със хобитово име,
    :)))
    желая ти и много весело и твоето да бъде!
    и рошаво... и щуро:)))
    и...
    до, когато..
    а.:)

    ОтговорИзтриване