събота, 13 декември 2008 г.

Събирам се...

събирам парченцата,
от мен
които се разпиляха докато гледах страхотната
постановка в театър 199... и ги лепя...
няма да слабословствам за нея,
само ще кажа - много, ама много ми хареса :)))
видях и чух себе си във всеки един от четиримата
а, настроението обхванало всички беше страхотно...
цветно и на вълни,
преливащо...
от сцената в залата... и от там на всякъде където... :)))
все още мънички вълнички цветност витаят около мен
и ме държат буден,

а за лека нощ...
сомфин' стюпид...
:)))

3 коментара:

  1. приветче, много ти се радвам на вълненията:)
    не съм добра компания тези дни. уморена съм. много много лошо ставане тази сутрин. много малко място в раничката плюс опасност някой надзираващ да ми се скара за невърнати навреме илюстрации, непратени коментари и т.н....
    седя срещу мрачносивата панорама, някъде зад мен са цветистите галерии из уличките на хага. вдъхват респект и какво ли още не. ах, ах, да, да, ..

    опитах се да се обадя да кажа лека нощ и само веднъж вдигнаха. не останаха събеседници за след полунощ, отнесоха ги в големи чанти към големите им весели догодини. не е тъжно, не е ядосано.

    успях пък да се запозная с човека, който търси семейство георгиеви на нашия номер и не разбира как така не съм съгласна. здравей.

    мога още да проверя (утре, обещавам си) колко шампанско от наздравиците е останало в средния коридор с литературните персонажи на втория етаж.

    мога и сериозния списък да изям, снимките за качване, страницата за подреждане, чашите, чайниците...

    обаче-все-още-не-мога-да-заспя. което изключва аварийните бутони и ме върти.
    въртим се, въртим се на загасено..

    п.п. s. се изморява от рейдиохед,защото пренатоварвали честотите, прави коледно почистване и си вакуумира багажа с прахосмукачка.
    п.п.п.(а аз си чопля клишираните неща, седя на пода и слушам гилмор, вместо б.т.р.)

    п.п.п.п. стюпид мисълта ми за деня - скоро да сте п(р)опадали на пресъхнало море?

    не ми се описва.

    ... дори вселената да е един рибар.

    но ще кача последните ми, ривърсайдски водопади:)
    предколедно.
    до когато,

    в.:)

    ОтговорИзтриване
  2. интересни цветя, са поникнали около твоята пътечка..
    роднини далечни са на старият върбалан...
    но, идвам да им попея и да ги накарам да зацъфтят
    и зашепнат както в тайното местенце
    аз, когато...
    винаги крача там
    и оглеждам се в усмивките им
    и забравям всичко мрачно, тогава
    :)))

    и, моля те не се заслушвай много в шумът на водата,
    примамлив и тайнствен е той ;)

    приветче
    отново..
    и до
    когато... :)

    ОтговорИзтриване
  3. а морето не е пресъхнало...
    просто вълничките, са станали по-тихи
    и малко сухи...
    но са там...
    всяка сутрин си плискам лицето с тях ;)))

    ОтговорИзтриване