вторник, 31 март 2009 г.
=
Its easier not to be wise
And measure these things by your brains
I sank into eden with you
Alone in the church by and by
Ill read to you here, save your eyes
Youll need them, your boat is at sea
Your anchor is up, youve been swept away
And the greatest of teachers wont hesitate
To leave you there, by yourself,
Chained to fate
I alone love you
I alone tempt you
I alone love you
Fear is not the end of this!
Its easier not to be great
And measure these things by your eyes
We long to be here by his resolve
Alone in the church by and by
To cradle the baby in space
And leave you there by yourslef
Chained to fate
Oh, now, we took it back too far,
Only love can save us now, all these riddles that you burn
All come runnin back to you, all these rhythms that you hide
Only love can save us now, all these riddles that you burn
Yeah, yeah, yeah
Етикети:
видео
понеделник, 23 март 2009 г.
Thoughts...
Finding love
is like solving the perfect crime.
You look at all the evidence, talk
to every witness, follow up every lead,
but more often than not
what wins in the end is pure luck,
and you, my friend, are just not lucky.
Homicide : Life on the street, season 3, ep.5
is like solving the perfect crime.
You look at all the evidence, talk
to every witness, follow up every lead,
but more often than not
what wins in the end is pure luck,
and you, my friend, are just not lucky.
Homicide : Life on the street, season 3, ep.5
четвъртък, 19 март 2009 г.
Следите остават... или защо сърцето е самотният бегач на дълги разстояния....
Казват, че времето лекувало... особено тогава, когато нямало какво.
Казват, че разстоянията делящи ни от любимите на нашите сърца било значимо нещо.
Дали времето и разстоянието, успяват да изтрият това, което е било?
Дали оръжието на спомена успява винаги да гръмне, когато най-малко го очакваш, оставяйки кървави следи навсякъде?
Дали винаги, разстоянието и времето успяват да изкривят чувствата ни, които имаме един към друг, да ги трансформират от любов в безразличие?
Нека онези, осмелили се да бягат по дългият път на любовта, опитвайки се да прескочат видимите бариери продължават да правят това. Колкото и трудно да е. Всеки един момент, в който се бориш за щастието си струва.
Казват, че разстоянията делящи ни от любимите на нашите сърца било значимо нещо.
Дали времето и разстоянието, успяват да изтрият това, което е било?
Дали оръжието на спомена успява винаги да гръмне, когато най-малко го очакваш, оставяйки кървави следи навсякъде?
Дали винаги, разстоянието и времето успяват да изкривят чувствата ни, които имаме един към друг, да ги трансформират от любов в безразличие?
Нека онези, осмелили се да бягат по дългият път на любовта, опитвайки се да прескочат видимите бариери продължават да правят това. Колкото и трудно да е. Всеки един момент, в който се бориш за щастието си струва.
Етикети:
me
събота, 14 март 2009 г.
вторник, 3 март 2009 г.
A hole to feed
We are here, we can love
We share something
I’m sure that you’ll mean the world to me
When you get, what you need
It’s no way of knowing
What you get is another hole to feed
Your name was the one that was always chosen
Your words and the kindness that set me free
Words can leave you broken inside
You’ll have to decide
I’m hanging onto my pride
We are here, we can love
We share something
I’m sure that you’ll mean the world to me
The shame as a hole that has kept us frozen
You open my eyes to the world I could believe
This world has left me broken inside
I’ll have to decide
I’m hanging onto my pride
Words can leave you broken inside
You’ll have to decide
I’m hanging onto my pride
We are here
This world can leave you broken inside
I’ll have to decide
I’m hanging onto my pride
We are here, we can love
We share something
I’m sure that you’ll mean the world to me
The shame as a hole that has kept us frozen
You open my eyes to the world I could believe
Етикети:
видео,
не-толкова-мънички
Абонамент за:
Публикации (Atom)