Казват, че времето лекувало... особено тогава, когато нямало какво.
Казват, че разстоянията делящи ни от любимите на нашите сърца било значимо нещо.
Дали времето и разстоянието, успяват да изтрият това, което е било?
Дали оръжието на спомена успява винаги да гръмне, когато най-малко го очакваш, оставяйки кървави следи навсякъде?
Дали винаги, разстоянието и времето успяват да изкривят чувствата ни, които имаме един към друг, да ги трансформират от любов в безразличие?
Нека онези, осмелили се да бягат по дългият път на любовта, опитвайки се да прескочат видимите бариери продължават да правят това. Колкото и трудно да е. Всеки един момент, в който се бориш за щастието си струва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар