сряда, 11 август 2010 г.

Жак Превер

Париж през нощта

Три клечки кибрит – една подир друга запалени в мрака.
Едната – за да погледна цяло лицето ти.
Втората – за да погледна очите ти.
Третата – за да погледна устата ти.
Пълен мрак след това – за да си спомня всичко, когато до мен те притискам.
----
Искам три листа любов - бял - да те нахвърля по него,
дори и с черни контури...
черен - себе си да заключа с останали щрихи от бяло...
сив - да запомня
каквото ще има след тебе...

Превод: Веселин Ханчев

***

Фиеста

И чашите бяха опразнени,
и бутилката – с гърло разбито,
и вратата беше заключена,
а леглото – широко открито.
И безброй звезди от стъкло
ни предсказваха щастие
в тая като в приказка великолепна,
отдавна неметена стая.
И аз бях мъртвопиян и с бумтящо от радост сърце,
а ти беше пияна и жива,
и гола във мойте ръце…

Превод: Веселин Ханчев
***

Аликанте

Един портокал на масата.
Роклята ти – на пода.
A ти – в леглото ми.
Прекрасни мигове на настоящето.
Свежестта на нощта.
Топлината на моя живот.


Събрани от http://www.optimiced.com/ и http://blog.peio.org/

Още може да бъде открито и тук - http://www.leeneeann.info/

вторник, 3 август 2010 г.

Гълъбът в нощта

В гърдите си усеща черна дупка
и знае, че това му е сърцето,
наситена с бременната нощ.
Един невидим, черен диамант,
който след всяка загуба
все повече тежи.
Сърце, натъпкано до пръсване със загуби.
Най-вече загубата тази сутрин, всмукала
във себе си останалите болки.
Миг - и синът му изведнъж го няма.
И щом нощта забие свредел в него,
той повече не може да е гълъб.

/Роланд Флинт/

Благодаря, Ели!