Funeral Blues

Stop all the clocks, cut off the telephone,
Prevent the dog from barking with a juicy bone,
Silence the pianos and with muffled drum
Bring out the coffin, let the mourners come.

Let aeroplanes circle moaning overhead
Scribbling on the sky the message He is Dead.
Put crepe bows round the white necks of the public doves,
Let the traffic policemen wear black cotton gloves.

He was my North, my South, my East and West,
My working week and my Sunday rest,
My noon, my midnight, my talk, my song;
I thought that love would last forever: I was wrong.

The stars are not wanted now; put out every one,
Pack up the moon and dismantle the sun,
Pour away the ocean and sweep up the woods;
For nothing now can ever come to any good.

W.H. Auden


Познато ни от един прекрасен филм - Four Weddings and a Funeral

Представи си лятната ни баня
с паравани от фистаните на баба,
сапунът с аромат на лавандула,
хавлиите със патета и с цвят на дюла.
Представи си също тишината,
слънчевите зайци по стената,
дървените закачалки и железните кревати,
детските ми снимки (все ме снимаха по гащи).
Представи си коша ми с играчки,
куклите без мигли, червената количка,
чиниите, чайникът с капака,
жълтото магаре с колелцата.
Представи си и картонения куфар,
с вехтите ми дрешки, с плетените шапки.
Най-красива бях в една лилава рокля -
със волани и на точки.
Представи си още и герана
(котаракът в него се удави,
дядо каза: “За да се спаси от баба”,
а тя въобще не се ядоса;
самоубийство от любов е, дядо,
оранжевата Васка все я няма,
прибере ли се - ухае
на цигари и на мента,
а той дори не ме погледна);
та представи си и герана,
динята в желязна кофа,
чашата със рози на пирона -
забит е там от памтивека.
Представи си спалнята с пружина,
бродериите по края на чаршафа,
дантелените ми пижами,
ушити с крачната на мама.
Представи си слабото си тяло,
как ще го целувам само -
с отворени очи и с устни,
целите във сини сливи.
(От ръждясалия веф на дядо –
пари комбо и фадо.)
Представи си джинсите си на простора
под дъжда в средата на септември,
ризите си в гардероба
сред педесетарските костюми.
Представи си
и да тръгваме веднага




Ирена Георгиева

Яна

Тази любов

/Жак Превер/

Тази любов
Така бурна
Така крехка
Така нежна
и безнадеждна
Тази любов
Хубава като деня
и лоша като времето
когато лошо е то
тази любов така истинска
така красива
така щастлива
така игрива
и така осмивана
Трепереща от страх като дете в тъмнина
И така сигурна в него
Като мъж спокоен в средата на нощта
Тази любов, която кара другите да се страхуват
Която ги кара да общуват
Която ги кара да пребледняват
Тази любов така търсена
и от нас все чакана.
Уловени ранени стъпкани убити отречени забравени
Защото ние сме уловили ранили стъпкали убили отрекли забравили
Тази любов – цялата
Толкова жива все още
и така обляна в слънце лятно
То е твоето
То е моето
То е на лятото
Това нещо винаги ново
Което не се промени
Истинско като дръвче
Потрепващо като птиче
Топло и живо като лято
Ние можем двамата
да отиваме и да се връщаме
Можем да забравим
И после отново да заспим
Да се събудим страдащи остаряващи
и още да спим
Мечтаейки за смъртта
Да ни пробудят усмивката и смеха
И да се подмладим
Нашата любов остава там
Упорита като глупостта
Жива като желанието
Жестока като паметта
Глупава като съжалението
Нежна като спомена
Студена като мрамора
Красива като ден
Крехка като дете
Гледа ни и се усмихва
И ни говори без да казва нищо
А аз слушам треперейки
И крещя
Викам за теб
Викам за мен
И те умолявам
За теб, за мен и за всички, които се обичат
И са се обичали
Да, викам я
За теб, за мен и всички други
Непознати
Остани там
Там където си
там, където беше преди
Остани там
Не помръдвай дори
Не си отивай
Ние обичаните
те забравихме
но не ни забравяй ти
Нямаме нищо друго освен теб на таз земя
Не допускай да ни обгърне студа
Много далеч все още
и без значение къде
Покажи ни, че те има
След много време в края на една гора
в гората на спомените
Появи се неочаквана
Хвани ни за ръка
и ни спаси.
via http://www.leeneeann.info/blog/

Habanera

(spoken intro) When will I love you?
Good Lord, I don't know,
Maybe never, maybe tomorrow.
But not today, that's for sure.

(sung) Love is a rebellious bird
that nobody can tame,
and you can call him (although it is) quite in vain,
because it suits him not to come.
Nothing helps, neither threat nor prayer.
One man talks well, the other, silent;
but it's the other that I prefer.
He says nothing, but he pleases me.
Oh, love! Love! Love! Love!

Carmen: Love is a gypsy's child,
it has never known the law;
if you love me not, then I love you;
if I love you, you'd best beware! (You'd best beware!)
if you love me not,
if you love me not, then I love you (You'd best beware!)
but if I love you,
if I love you, you'd best beware!
Choir:Love is a gypsy's child,
it has never known the law;
if you love me not, then I love you;
if I love you, you'd best beware! (You'd best beware!)
Carmen: if you love me not,
if you love me not, then I love you (You'd best beware!)
but if I love you,
if I love you, you'd best beware!

The bird you hoped to catch
beat its wings and flew away ...
love stays away, you wait and wait;
when least expected, there it is!
All around you, swift, swift,
it comes, goes, then it returns ...
you think you hold it fast, it flees
you think you're free, it holds you fast.
Oh, love! Love! Love! Love!

Carmen: Love is a gypsy's child,
it has never known the law;
if you love me not, then I love you;
if I love you, you'd best beware! (You'd best beware!)
if you love me not,
if you love me not, then I love you (You'd best beware!)
but if I love you,
if I love you, you'd best beware!
Choir:Love is a gypsy's child,
it has never known the law;
if you love me not, then I love you;
if I love you, you'd best beware! (You'd best beware!)
Carmen: if you love me not,
if you love me not, then I love you (You'd best beware!)
but if I love you,
if I love you, you'd best beware!

https://secure.wikimedia.org/wikipedia/en/wiki/Habanera_%28aria%29

Плачът е нещо незначително -
въздишката - е нещо дребно.
Но от товара им натрупан
човек умира постепенно.



Емили Дикинсън

на анна

сърцето ми от къмък е когато си далеч.
звездите и цветята друго са
без твоята усмивка покрай тях.

без думи

като парфюми;
телата ни сливат се;
без думи.

Песен

Питаш кой ден сме
Ние сме всичките дни
Мило момиче
Ние сме този живот
Моя обичана
Ние сме влюбени значи живеем
Ние живеем и значи сме влюбени
Какво е животът ние не знаем
Ние за дните направо нехаем
Какво е любов не знаем дори.

Превод Румяна Л. Станчева / Жак Превер

ОСТАНИ

В памет на Паша Христова

текст :Димитър Василев

Остани си там, далече
в сънищата и в мечтите,
хубава, когато идеш,
два пъти по-хубава,
когато си отиваш.

Остани си при звездите
в пролетния топъл вятър
хубава, когато идеш,
два пъти по-хубава,
когато си отиваш.

Ще те търся,
ще те чакам, ще те чувствам.
Ще те търся винаги край себе си.
Като въздуха, като земята,
с които непременно ще се слея.

Остани си там, далече
в спомените и в сърцето,
хубава, когато идеш
два пъти по-хубава,
когато си отиваш.

Ще те виждам
ще те зная, ще те нося
ще те виждам винаги край себе си.
Като слънцето, като луната,
със които мойте дни и нощи греят.

Лятото което остава и зове

Shall I compare thee to a summer's day?
Thou art more lovely and more temperate:
Rough winds do shake the darling buds of May,
And summer's lease hath all too short a date:
Sometime too hot the eye of heaven shines,
And often is his gold complexion dimm'd;
And every fair from fair sometime declines,
By chance or nature's changing course untrimm'd;
But thy eternal summer shall not fade
Nor lose possession of that fair thou owest;
Nor shall Death brag thou wander'st in his shade,
When in eternal lines to time thou growest:
So long as men can breathe or eyes can see,
So long lives this and this gives life to thee.

William Shakespeare // SONNET 18

Жак Превер

Париж през нощта

Три клечки кибрит – една подир друга запалени в мрака.
Едната – за да погледна цяло лицето ти.
Втората – за да погледна очите ти.
Третата – за да погледна устата ти.
Пълен мрак след това – за да си спомня всичко, когато до мен те притискам.
----
Искам три листа любов - бял - да те нахвърля по него,
дори и с черни контури...
черен - себе си да заключа с останали щрихи от бяло...
сив - да запомня
каквото ще има след тебе...

Превод: Веселин Ханчев

***

Фиеста

И чашите бяха опразнени,
и бутилката – с гърло разбито,
и вратата беше заключена,
а леглото – широко открито.
И безброй звезди от стъкло
ни предсказваха щастие
в тая като в приказка великолепна,
отдавна неметена стая.
И аз бях мъртвопиян и с бумтящо от радост сърце,
а ти беше пияна и жива,
и гола във мойте ръце…

Превод: Веселин Ханчев
***

Аликанте

Един портокал на масата.
Роклята ти – на пода.
A ти – в леглото ми.
Прекрасни мигове на настоящето.
Свежестта на нощта.
Топлината на моя живот.


Събрани от http://www.optimiced.com/ и http://blog.peio.org/

Още може да бъде открито и тук - http://www.leeneeann.info/

Гълъбът в нощта

В гърдите си усеща черна дупка
и знае, че това му е сърцето,
наситена с бременната нощ.
Един невидим, черен диамант,
който след всяка загуба
все повече тежи.
Сърце, натъпкано до пръсване със загуби.
Най-вече загубата тази сутрин, всмукала
във себе си останалите болки.
Миг - и синът му изведнъж го няма.
И щом нощта забие свредел в него,
той повече не може да е гълъб.

/Роланд Флинт/

Благодаря, Ели!

He Wishes For The Cloths Of Heaven

HAD I the heavens' embroidered cloths,
Enwrought with golden and silver light,
The blue and the dim and the dark cloths
Of night and light and the half-light,
I would spread the cloths under your feet:
But I, being poor, have only my dreams;
I have spread my dreams under your feet;
Tread softly because you tread on my dreams.

by William Butler Yeats

Вишневите цветове,
обагрят погледа ми.
Красива любовта е!

Красота (Веселин Ханчев)

Толкова те дирих,
че земята
заприлича цялата
на теб.

Толкова те исках,
че нарекох
с името ти
всяка моя вещ.

Има ли те?
Или те измислих?

Може би е по-добре така.
Може би,
измислена от мене,
най за дълго с мене ще си ти,
най-последна
тебе ще намразя,
най-жестоко
ще ме заболи,
ако с друга някоя
случайно
само за минута
те сменя.

Grieve not

Do not stand at my grave and weep;
I am not there, I do not sleep.
I am a thousand winds that blow.
I am the softly falling snow.
I am the gentle showers of rain.
I am the fields of ripening grain.
I am the morning hush.
I am the graceful rush
of beautiful birds in circling flight.
I am the star shine of the night.
I am the flowers that bloom.
I am in a quiet room.
I am the birds that sing.
I am in each lovely thing.
Do not stand at my grave and cry;
I am not there. I did not die.

Mary Frye

Залез с цвят на зряла праскова
Докосвам с очи; Усмихвам се.

Лято.
Сочният ти вкус, ме кара да те искам отново и отново.
Не свършвай!

с

цвета на цъфналите вишни,
отново идва
любовта

...

днес за пореден път преоткрих, колко много харесвам поезията на
хората от с темпераментна кръв във вените си :)

събрах няколко красоти, които ми помогнаха да прелетя над днешният заспало-слънчево-уморено-радостен ден :))))

Обичам да съм щастлив.
За тези, които са ми скъпи на сърцето.
:)))



*Харесвам те, когато мълчиш *
Пабло Неруда

Харесвам те, когато мълчиш и си като отсъстваща
и ме слушаш дълго и гласът ми не те докосва.
Изглеждаш все едно очите ти са излетели
И че целувка е затворила устата ти…
За да са изпълнени с душата ми всички неща
изплувай от тях, напълни ги с душата ми.
Мечтана пеперудо, бъди като душата ми,
Бъди като меланхолична дума.
Харесвам те, когато мълчиш и си като далечна.
Изглеждаш все едно се оплакваш, пеперудо смутена.
И ме слушаш дълго и дъхът ми не те достига.
Остави ме да мълча с твоето мълчание
Остави ме да говоря с твоето мълчание
Ярко като лампа, обикновено като пръстен
Като нощта си, мълчалива и звездна
Мълчанието ти е звездно, така далечно и обикновено.
Харесвам те, когато мълчиш и си като отсъстваща.
Далечна и болезнена, все едно си мъртва.
Така че, една дума и една усмивка стигат.
И съм щастлив, щастлив че не си.


======

Педро Салинас


Прости, че идвам да те търся
тъй непохватно, вътре в тебе.
Прости ми болката по някой път.
Но искам аз от теб да извлека
най-хубавото твое ти,
което ти не си видяла, а аз виждам,
плувец в най-скътаната твоя глъбина.
И да го уловя,
да го държа високо, както
държи дървото сетната заря,
която ги със слънцето събира.
Тогава ти
във свойто търсене до най-високото ще стигнеш.
За да се добереш до него
издигната над себе си, каквато те обичам,
ти миналото си докосваш само
със розовите пръсти на нозете, изпънала нозе и се възкачваш
от тебе в теб самата.

Пабло Неруда
искам да направя с теб това, което пролетта прави със черешите.'


Пабло Неруда

Не те обичам аз и те обичам,
животът също е ту ласкав, ту сърдит;
във всяка дума има лъх мълчание,
във всеки огън студ и сянка има.
Обичам те, защото искам да обичам,
да тръгвам винаги на път в безкрайността,
да не оставам никога без обич:
и точно затова не те обичам.
Не те обичам и обичам - сякаш имам
на щастието ключовете златни
и семената тъмни на скръбта.
Живея раздвоен, за да обичам.
Когато аз не те обичам, те обичам,
когато те обичам, те обичам.


========
Момиче в син гащиризон

Хулио Кортасар

От горе до долу
светкавицата
на ципа

Сигурно
си гола в твоя пашкул
от син плат.

Ако някой нежно дръпне
ципа, който минава
между твоите гърди
и слиза -
танцуваща ос през твоя пъп -
и отива да се изгуби между твоите бедра,

синият гащиризон ще падне -
море в твоите нозе - и ти ще излезеш
от вълните му, Афродита, още веднъж
родена от пяната.

Превод от испански: Румен Стоянов