136 дни всякакви хора се опитват да кажат как, защо, трябва или не трябва да се опитваме да живеем.
136 дни така и не успяват да угасят желанието на хората за морал, честност и почтеност у управляващите.
Защото, оставим ли някой да ни казва какво е хубаво или не за нас - все едно сме не по-различни от растение или домашен любимец, който е удобен докато не спра да плаща данъци и не спре да се умилква и да гледа с очакване за парчето хляб.
Кое ме мотивира допълнително да продължа и да не се оставя на огромната умора да надвие:
1. Искам да оставя нещо хубаво след себе си - не само за двете ми племенници и другите, които ще имам един ден, но и за всички хора.
2. Миговете когато някой обрулен от живота ми каже - "той живота мина, а ти ми говориш за...", "...аз за никъде не бързам вече..."
3. Защото не мога да си представя, че някой ще ми каже нещо подобно и ще го приема безрезервно.
