неделя, 27 октомври 2013 г.

Защото, не мога да позволя това да се случи

136 дни всякакви хора се опитват да кажат как, защо, трябва или не трябва да се опитваме да живеем.
136 дни така и не успяват да угасят желанието на хората за морал, честност и почтеност у управляващите.

Защото, оставим ли някой да ни казва какво е хубаво или не за нас - все едно сме не по-различни от растение или домашен любимец, който е удобен докато не спра да плаща данъци и не спре да се умилква и да гледа с очакване за парчето хляб.

Кое ме мотивира допълнително да продължа и да не се оставя на огромната умора да надвие:
1. Искам да оставя нещо хубаво след себе си - не само за двете ми племенници и другите, които ще имам един ден, но и за всички хора.
2. Миговете когато някой обрулен от живота ми каже - "той живота мина, а ти ми говориш за...", "...аз за никъде не бързам вече..."
3. Защото не мога да си представя, че някой ще ми каже нещо подобно и ще го приема безрезервно.



Няма коментари:

Публикуване на коментар