Вот и лето прошло...

Арсений Тарковский

Вот и лето прошло,
Словно и не бывало.
На пригреве тепло.
Только этого мало.

Всё, что сбыться могло,
Мне, как лист пятипалый,
Прямо в руки легло.
Только этого мало.

Понапрасну ни зло,
Ни добро не пропало,
Всё горело светло.
Только этого мало.

Жизнь брала под крыло,
Берегла и спасала.
Мне и вправду везло.
Только этого мало.

Листьев не обожгло,
Веток не обломало...
День промыт, как стекло.
Только этого мало.
    
Арсений Тарковский. Стихи разных лет.
Москва, "Современник" 1983.

Do Not Go Gentle into That Good Night

 Do not go gentle into that good night,
Old age should burn and rave at close of day;
Rage, rage against the dying of the light.

Though wise men at their end know dark is right,
Because their words had forked no lightning they
Do not go gentle into that good night.

Good men, the last wave by, crying how bright
Their frail deeds might have danced in a green bay,
Rage, rage against the dying of the light.

Wild men who caught and sang the sun in flight,
And learn, too late, they grieved it on its way,
Do not go gentle into that good night.

Grave men, near death, who see with blinding sight
Blind eyes could blaze like meteors and be gay,   
Rage, rage against the dying of the light.

And you, my father, there on the sad height,
Curse, bless, me now with your fierce tears, I pray.
Do not go gentle into that good night.
Rage, rage against the dying of the light.

 Dylan Thomas

 

Идеал

Когато за пръв път те видях,
те гледах толкова дълго, че
забравих, че мога да чувам.

И както повеляват законите
на баланса в природата
зрението ми се изостри дотолкова,
че светлината му дойде в повече.

Сега съм сляп и глух
за всички, дето разправят,
че не съществуваш.

Цветозар Цаков

 От розовия храст дохождам, мамо,
от розовия храст дохождам.

Край брода скитайки, пред мен
съгледах розов храст червен,
от розовия храст дохождам.

На бреговете речни аз
видях един разцъфнал храст,
от розовия храст дохождам.

Разцъфналия храст видях,
с въздишка розите обрах,
от розовия храст дохождам.
От розовия храст дохождам, мамо,
от розовия храст дохождам.

Хил Висенте, в превод на Александър Муратов и Атанас Далчев. 15-16 век.

Лято

Да идем в лятото със тебе, с мен в лятото ще бъдеш ти,

че всеки плет е с цвят обсипан, в гората пак синчец цъфти
и върху дъбовите клони си вият враните гнезда,
в гръдта на моята любима гори по-силно любовта.
Под цъфналия глог седи тя и сплита своята коса.
Взрян във лицето й красиво, отмора ще усетя сам
и щом главата си положа върху прекрасната й гръд
тъгата ми в миг ще изчезне и болките ще се стопят.

Изтича времето безшумно в неспирния цъфтеж на май,
жужейки весело, пчелите летят от цвят на цвят безкрай,
и мъти сипката в гнездото от мъх сред глоговия храст,
под който на гръдта любима главата си ще сложа аз.
И ще прошепна във ухото на моята любима там,
че нощем, мислейки за нея, ни сън, нито покой аз знам,
че губя апетит, слабея, не чувствам вече сили в мен
и вехна, както вехне роза, откъсната във жарък ден.

Джон Клер, в превод на Ангел Д. Дюлгеров

 От какво се прави ливада?
Нима не знаеш?
Трева -
и една пчела -
и да мечтаеш.
Ако пчелата не пристига -
мечтата стига.

Емили Дикинсън, в превод на Цветан Стоянов

Юни

 Обуто със сандали от трева,
върви си слънцето и лайка ръси.
Такъв неделен, весел юнски свят
съм виждала, но само във съня си.

Такъв зелен, и жълт, и син, и бял,
на капки, на цветчета и на точки.
И слънцето с пилотския си шал,
което скача дама върху плочките.

Една несериозна синева,
която всичките ми грижи грабва.
Ще си запазя малко от това,
защото сигурно ще ми потрябва.

Мария Донева

АВГУСТ

 С прах в душата и прах по нозете,
с непоносимото слънце на рамото
аз съм тръгнал да стигна морето,
но от години седя върху камъка.

И в тръбата на зноя заслушан,
за бездомната моя покъщнина
дом строя върху старата суша –
няма отиване, няма завръщане.

С есента ще угаснат тревите,
ще протегне свойто мълчание пътя –
пак ли в мен като зебри ще скитат
огнищата чужди, прозорците жълти.

Тухла по тухла – цял ден ще блъскам
и плодове ще посаждам над бурена.
Нека друг вместо мене да лъска
тезгяха на младостта ми изгубена.

Трябва най-сетне аз да узная
как ще живея с тоя скитник – сърцето.
Всичко друго е пясък и пяна,
и сол, с която ни залъгва морето.
Борис Христов

Любовното сечение на времето

 
А уж е август и треви, и треви, и жито скърцат,
се пръскат дини, круши капят и котките на сватби, и дюлята люти,
а уж си сит, си слънце, пъпеш, вратлето на момичето настръхва,
уж си много, уж си чепка, и си цял, а август е, а е и треви,
сенки жилят, хапят, оси зърната пукат, усойно е, и лято,
вървиш, реката се прозява, жадна стене, търка бели зъби в рибите,
и се люспят и блестят, на слънцето окото насълзяват,
а е уж любов и август и треви, върбите клатят своя зов,
гледаш им в листата, и си просветено сляп, на кандило си прогледнал,
виждаш август и треви, изгарят, и си казваш синко, чуй
магаретата, чуй нощта на слепи вери, обърни каруцата, тиквата счупи,
овъргаляй се във нея в август в риби в жито хляб, провеси се на камбаната,
кънти, кънти, кънти, и уж е милост, кръговрат, любовното сечение на времето, а август,
всъщност, и треви, и любещи се котки и таен мраз по сенките, сутрин, вечер
посреднощ, богомолките измръзват, любовта врещи,
протягаш се, разтегляш се, мълчиш, молитви сееш и си вятър, с вятър, пееш
треви август лятото прегърнато дърво което плаче,
прибираш в длан нощта я духваш в арфа вързал си косите на момичето
на люлка и лудееш северняк, а е и треви и август, и вятър е, и север,
червени жълти дълги обли като пъпеш кръгли като звяр, много тихи думи, много тихи,
листата бавно свирят, листата бавно: звяр е

Август и
треви

Захари Захариев

TP-Link Archer C2 AC750 Hardmod

Вероятно, това няма да го прочете никой друг, но ще го оставя тук да го имам да се подсетя при нужда. 

Проблем - имам Archer C2 AC750, който ва теория има капацитет да осигурява стрийминг дори на 4 k видео ( в моя случай - постоянен стрийм около 35-50 мегабита) но след около 20та минута при стайна температура около 20 градуса, почва да забива.

Решение - след известно време протакане и чудене, се досетих, че преди много години един ADSL модем+рутер ми правеше проблеми, когато ползвах VPN, и един друг Netgear също, предимно лятото и когато го напъна да го ползвам малко повече. Навремето, тези проблеми бях решил до изцяло, като им бях налепил радиатори по SoC и радио модемите, така че се заех да търся подходящи.

Моят най-очевиден избор беше да търся в Елимекс, но там каталогът им се оказа доста разхвърлян, и с липсващи снимки, така че се прехвърлих да търся в Петров Електроника. Първоначално бях харесал радиатор N12 http://tpetrov.com/pictures/jpg/rad-n12d.jpg и сега отново вероятно ще си взема такъв в някой момент, но ми се стори прекалено малък за моите нужди, така че се спрях на радиатор N26 http://tpetrov.com/pictures/jpg/rad-n03s.jpg , купих 4 и заедно с тях и тубичка термопаста бях готов. 

Рутера отворих доста трудно, и защото забравих да прочета отново упътването за отваряне в уикито на open wrt, и успях да счупя 1/2 щифта и леко да нащърбя пластмасата, но това не е фатално и особено забележимо. 

Радиаторите се оказаха по-големи от необходимото за радио модема на 2.4 Ghz, и дори имам чувството че за малко щях да го брикна, но за щастие рутера е малко или повече глупако устойчив и се разминах само с фактори ресет.

Първоначалните тестове на отворена кутия бяха доста обнадеждаващи, така че реших да затворя и да се надявам ефектът на затворената кутия да не ме споходи, но се оказа че съм бил наивен.

При затваряне на кутията, проблемът се прояви отново, и с помощта на приятел се досетих, че всъщност отново топлия въздух не може да излезе и TP link са направили много красив, но доста не функционален продукт. За щастие успях да забележа че върху дупките на светлините за статус има сложена просто лепенка и с отлепянето ѝ, в крайна сметка се оправи вйздушният поток. Така при затворена кутия, тествах моднатият рутер в продължение на няколко часа и не се наблудаваше никакво накъсване на картината. Предстои да видим как ще се оправи при летните горещини ( у нас нямаме климатик)

Ето малко снимки преди и след модването. Снимка на освободените дупчици не съм правил.

Годишна равносметка 2019

Една от най-хубавите и тежки години в животът ми до сега - преживяхме някак тежката бременност на Маги, и сме горди родители на малка красавица на име Лора, която ни радва все повече с всеки изминал ден. 

Изводите от тази година за мен са, че освен лоялен вече трябва без остатък да бъда и отдаден на семейството ми. Надявам се лошите мигове да са останали завинаги в миналото и всички заедно да продължим да сме задружно семейство и занапред.

Ad & unmedia block

източници http://someonewhocares.org/hosts/ и https://gist.github.com/yradunchev/3cecf6fba6b74d582d30/

с добавен skafeto.com (fake & scary news)

https://drive.google.com/open?id=0B6H-ZpaB8LDtWWNKT0lVbWJKZTA

инструции за различните OS има в самия файл

2016, backlog

2016! Колко много промени.

Още много личности си отидоха през нея.

Усещането е като че губиш парченца от себе си.

В личен и професионален план отново беше много динамична отминалата година.

Сгодих(ме) се с приятелката ми;

Сравнително по-здрав съм от миналата година.;

Купих(ме) кола и вече имам малко над 9000 км като самостоятелен шофьор;

Пътувахме;

Започнах работа на ново място, колегите са готини, аз се чувствам почти като у дома си. Надявам се това да продължи възможно по-дълго. :); 

Подготвяме сватба, усещането е малко странно, но да се надяваме никога повече няма да ми се наложи отново. :);

Роди се още един член на семейството - дете на по-малката от двете ми сестри - усещането да имам още една племенница е повече от страхотно. <3;

Във финансов план годината беше сравнително спокойна, все още живеем на кредит, и не очаквам това да се промени особено в следващите 1-2 години, но спомените и изживяванията са безценни.

Надявам се другата година да е сравнително по-спокойна от тази, с повече поводи за радост, и по-малко тъжни моменти. 

Обичайте се повече, ще видите разликата.

От мен толкова.

Наздраве ;)

Опит за кратка равносметка

Почти отмина една година, която ще остане особено паметна в спомените ми. Но за да разкажа за нея, първо е редно да спомена няколко неща за предишната (2014)

Накратко, тя ще остане особено като една особено турбулентна в емоционално отношение и в професионален аспект. След нея никой от семейството ми не остана не-променен, за добро или лошо. Ако трябва да отбележа нещо положително по отношение на нея, е това че се надявам вече всички да са си казали каквото имат да казват по отношение на миналото и то да остане, където му е мястото, а ние да се опитаме да продължим напред извадили си съответните поуки.

Трябва да отбележа също, че в края на 2014-та, срещнах може би най-милото момиче на този свят, което успява да ме приеме с всичките ми странности, както и аз нея. Също така, с огромно щастие искам да отбележа, че наскоро празнувахме една година заедно. Една година щастие за нас двамата, а и надявам се за всички, на които сме на сърце. : )

Тази година (2015) започна по може би един от най-неприятните възможни начини. Моя приятелка, лекуваща се от рак (за който аз не знаех), почина в средата на февруари.

Тази загуба, за мен беше един особено тежък момент, който продължава да оказва своето влияние под една или друга форма и до настоящият момент. Тежко или не, това е естествения ход на нещата, и единственото което можем да направим е да приемем нещата каквито са и да продължим напред.

Аз съм особено щастлив и благодарен, че в този момент имах подкрепата на Маги, и не съм сигурен до колко щях да се справя без тя да е наоколо. 

Няма да се опитвам да описвам, какво е чувството, да имаш човек до себе си, с когото споделяте взаимно чувствата които имате един към друг, защото съм твърде неумел в писането, но усещането е меко казно прекрасно :) 

От няколко месеца живеем заедно и това също е повод за много емоции (надявам се) възможност да се опознаем по-добре един друг като характер.

Тази година, също така предложи не малко изпитания както лично на мен, така и на компанията в която работя.

За щастие след всичко това, сме still alive and kicking, и продължаваме напред!

Искрено се надявам, следващата година да ни предложи повече положителни емоции, във всяко едно отношение, в сравнение с всичките неприятности, които ни заливат от всякъде.

p.s. (09.01.2016)

Любовта е най-великото нещо на този свят,
Обичайте, и бъдете обичани! :)

Do not go gentle into that good night

Dylan Thomas, 1914 - 1953

Do not go gentle into that good night,
Old age should burn and rave at close of day;
Rage, rage against the dying of the light.

Though wise men at their end know dark is right,
Because their words had forked no lightning they
Do not go gentle into that good night.

Good men, the last wave by, crying how bright
Their frail deeds might have danced in a green bay,
Rage, rage against the dying of the light.

Wild men who caught and sang the sun in flight,
And learn, too late, they grieved it on its way,
Do not go gentle into that good night.

Grave men, near death, who see with blinding sight
Blind eyes could blaze like meteors and be gay,
Rage, rage against the dying of the light.

And you, my father, there on the sad height,
Curse, bless, me now with your fierce tears, I pray.
Do not go gentle into that good night.
Rage, rage against the dying of the light.

http://www.poets.org/poetsorg/poem/do-not-go-gentle-good-night

На Теди (1979-2015)

А някъде там, в този същият момент, лежи момиче на 36, на два метра под земята, и му е студено. :-\ :-* :'(   

Ostafka

Някои неща, които ми се струват важни. Можеш да разбереш повече като кликнеш на изображението.

Ако са смислени и за теб, направи нещо по въпроса. Или поне предай нататък.

via Тош

2013 - опит за кратка равносметка

За да не забравя.

Аз обичам отминаващата година защото:

* Почнах нова работа след около година вършене на неща, в които не съм особено добър и патейки си от това

* Покрай нея пътувах до Англия и престоях половин месец в Лондон.

* Открих, че Работата ми може да ми доставя извънмерно удоволствие, въпреки адската умора и напрежение понякога, защото е много неща в едно.
- Едни от най-значимите от тях са:
-- че съм част от супер позитивен екип;
-- помагам на хората да получат заработените си пари;
-- поемам повече отговорност на ден, отколкото за години наред на куп;
-- постоянно си усъвършенствам професионалните, езиковите и социалните умения.
-win от всякъде, както се казва :)

* Преместих се отново в София - нещо, което исках да ми се случи откакто се наложи да се върна в Стара Загора, и което почти бях се примирил че няма да се случи в обозримо бъдеще.

* Май ми се повиши самочувствието в известна степен, защото вече не изпитвам никакво затруднение да казвам каквото мисля, когато го мисля и на когото се отнася - според кратко и не-много представително проучване май има хора от познатите ми, които не са в особен възторг от това, но аз нямам намерение да се променям според това какво хората очакват да бъда. ;)

* Запознах се с още готини хора, като за доста кратко време успяха да ми влязат под кожата - нещо не съвсем необичайно за мен, но не и твърде очаквано да се случи. Обичам ви бе, ненормалници такива! <3

* Продължих и през тази година да се опитвам да направя света около мен по-добър, не само за мен и семейството ми, но и за други - с променлив успех, но мисля че сложих заедно с много други добра основа за нещо много хубаво което да продължи да се случва и за напред.

* Готвих още по-шантави и вкусни! неща (дори сега в момента се пече поредната партида вкуснотии :))

На кратко - 2013та за мен е една от най-хубавите години (с малки изключения) в моя живот, през нея ми се случиха едни от най-хубавите неща за които бих опитал да мечтая (пак с малки изключения).

Вярвам, че настъпващата след броени часове 2014 няма да остане по-назад и ще ми предложи още повече поводи да се усмихвам и да бъда щастлив. :)

Наздраве!

н.

Златните пропорции

Никога не съм бил особено добър в писането.
Това в което съм сравнително добър е да претворявам идеите си в нещо. В повечето случаи вкусно.
В някои не толкова не-дотам, но не това е днешната тема.
Днес пожелах да направя нещо вкусно, което да ме изпълни със спокойствие и доволство едновременно.
За да се случи това, трябва много добре да се улучат точните пропорции на съставките.
Да не е прекалено подправково, но да е и недостатъчно.
Да се пухкаво, но не прекалено.
Да е сухо но не съвсем.

Имах нуждата да намеря перфектната пропорция на съставките и да уцеля точното време за печене. Нещо което обикновено правя без да ползвам някакви особени уреди за целта.
В текста по-нататък, няма да бъдат открити твърде много мярки, така че ако някой се надява - нека спре сега. :)

Съставките са следните:

Пълнозърнесто брашно - около половин пакет за две дози.
Две яйца.
Малко кисело мляко.
Малко канела.
Чаена лъжичка кафе.
Малко какао.
Малко черен пипер
Малко индийско орехче.
Пакетче ванилова захар.
Малко вода.
Малко олио или каквато и да е мазнина.
Около половин шоколад за готвене натрошен в хаванче за орехи.
Около две шепи счукани орехи.
Малко морков.
Около 200 грама захар.
Малко сода за хляб или бакпулвер.

Смесваме съставките в какъвто ред предпочетем, като внимаваме тестото да не е нито прекалено течно, нито прекалено отделящо се от купата.

Оставямe сместа в хладилник за около 2-3 часа. Малко преди печенето я пребъркваме и се уверяваме, че е с нужната консистенция.

Намазваме стените на съда с мазнина и печем в загрята до 250 градуса фурна, като след поставянето на съда включваме да се пече само от долу.
Печем, докато тестото се изпече до толкова, че когато мушнем с нещо в средата (на кексовата форма) да не е мокро при изваждането.
След изваждането, изчакваме да изстине, евентуално гарнираме с нещо по желание и ядем настървено :) :)

Да ви е вкусно. :)

ВЕЛИЧИЕТО НА ЖЕНАТА

"...— Малчо, аз отивам за най-хубавото нещо на Клондайк и не мога да чакам. Това е всичко. Започвай да стягаш багажа. То е най-великото нещо на света. По-хубаво от златни езера и планини от злато, по-хубаво от приключения, от мечо месо и лов на мечки. Малчо седеше с опулени очи.
— Боже господи, че какво е то? — дрезгаво попита той. — Или направо си се чалнал?
— Не. Нищо ми няма. Може би човек трябва да спре да яде, за да му се отворят очите. Във всеки случай аз видях, че по света има неща за които не бях и сънувал. Сега зная какво е това „жена“.
Малчо зяпна, а извивката на устните, му и пламъчетата в очите му издаваха, че ей сега ще започне да се подиграва.
— Моля ти се, недей — меко каза Пушилката. — Ти не знаеш, а аз зная..."

Джек Лондон, Белю Пушилката, 1912