"...— Малчо, аз отивам за най-хубавото нещо на Клондайк и не мога да чакам. Това е всичко. Започвай да стягаш багажа. То е най-великото нещо на света. По-хубаво от златни езера и планини от злато, по-хубаво от приключения, от мечо месо и лов на мечки. Малчо седеше с опулени очи.
— Боже господи, че какво е то? — дрезгаво попита той. — Или направо си се чалнал?
— Не. Нищо ми няма. Може би човек трябва да спре да яде, за да му се отворят очите. Във всеки случай аз видях, че по света има неща за които не бях и сънувал. Сега зная какво е това „жена“.
Малчо зяпна, а извивката на устните, му и пламъчетата в очите му издаваха, че ей сега ще започне да се подиграва.
— Моля ти се, недей — меко каза Пушилката. — Ти не знаеш, а аз зная..."
Джек Лондон, Белю Пушилката, 1912
Няма коментари:
Публикуване на коментар