Юни

 Обуто със сандали от трева,
върви си слънцето и лайка ръси.
Такъв неделен, весел юнски свят
съм виждала, но само във съня си.

Такъв зелен, и жълт, и син, и бял,
на капки, на цветчета и на точки.
И слънцето с пилотския си шал,
което скача дама върху плочките.

Една несериозна синева,
която всичките ми грижи грабва.
Ще си запазя малко от това,
защото сигурно ще ми потрябва.

Мария Донева

АВГУСТ

 С прах в душата и прах по нозете,
с непоносимото слънце на рамото
аз съм тръгнал да стигна морето,
но от години седя върху камъка.

И в тръбата на зноя заслушан,
за бездомната моя покъщнина
дом строя върху старата суша –
няма отиване, няма завръщане.

С есента ще угаснат тревите,
ще протегне свойто мълчание пътя –
пак ли в мен като зебри ще скитат
огнищата чужди, прозорците жълти.

Тухла по тухла – цял ден ще блъскам
и плодове ще посаждам над бурена.
Нека друг вместо мене да лъска
тезгяха на младостта ми изгубена.

Трябва най-сетне аз да узная
как ще живея с тоя скитник – сърцето.
Всичко друго е пясък и пяна,
и сол, с която ни залъгва морето.
Борис Христов

Любовното сечение на времето

 
А уж е август и треви, и треви, и жито скърцат,
се пръскат дини, круши капят и котките на сватби, и дюлята люти,
а уж си сит, си слънце, пъпеш, вратлето на момичето настръхва,
уж си много, уж си чепка, и си цял, а август е, а е и треви,
сенки жилят, хапят, оси зърната пукат, усойно е, и лято,
вървиш, реката се прозява, жадна стене, търка бели зъби в рибите,
и се люспят и блестят, на слънцето окото насълзяват,
а е уж любов и август и треви, върбите клатят своя зов,
гледаш им в листата, и си просветено сляп, на кандило си прогледнал,
виждаш август и треви, изгарят, и си казваш синко, чуй
магаретата, чуй нощта на слепи вери, обърни каруцата, тиквата счупи,
овъргаляй се във нея в август в риби в жито хляб, провеси се на камбаната,
кънти, кънти, кънти, и уж е милост, кръговрат, любовното сечение на времето, а август,
всъщност, и треви, и любещи се котки и таен мраз по сенките, сутрин, вечер
посреднощ, богомолките измръзват, любовта врещи,
протягаш се, разтегляш се, мълчиш, молитви сееш и си вятър, с вятър, пееш
треви август лятото прегърнато дърво което плаче,
прибираш в длан нощта я духваш в арфа вързал си косите на момичето
на люлка и лудееш северняк, а е и треви и август, и вятър е, и север,
червени жълти дълги обли като пъпеш кръгли като звяр, много тихи думи, много тихи,
листата бавно свирят, листата бавно: звяр е

Август и
треви

Захари Захариев