Идеал

Когато за пръв път те видях,
те гледах толкова дълго, че
забравих, че мога да чувам.

И както повеляват законите
на баланса в природата
зрението ми се изостри дотолкова,
че светлината му дойде в повече.

Сега съм сляп и глух
за всички, дето разправят,
че не съществуваш.

Цветозар Цаков

 От розовия храст дохождам, мамо,
от розовия храст дохождам.

Край брода скитайки, пред мен
съгледах розов храст червен,
от розовия храст дохождам.

На бреговете речни аз
видях един разцъфнал храст,
от розовия храст дохождам.

Разцъфналия храст видях,
с въздишка розите обрах,
от розовия храст дохождам.
От розовия храст дохождам, мамо,
от розовия храст дохождам.

Хил Висенте, в превод на Александър Муратов и Атанас Далчев. 15-16 век.

Лято

Да идем в лятото със тебе, с мен в лятото ще бъдеш ти,

че всеки плет е с цвят обсипан, в гората пак синчец цъфти
и върху дъбовите клони си вият враните гнезда,
в гръдта на моята любима гори по-силно любовта.
Под цъфналия глог седи тя и сплита своята коса.
Взрян във лицето й красиво, отмора ще усетя сам
и щом главата си положа върху прекрасната й гръд
тъгата ми в миг ще изчезне и болките ще се стопят.

Изтича времето безшумно в неспирния цъфтеж на май,
жужейки весело, пчелите летят от цвят на цвят безкрай,
и мъти сипката в гнездото от мъх сред глоговия храст,
под който на гръдта любима главата си ще сложа аз.
И ще прошепна във ухото на моята любима там,
че нощем, мислейки за нея, ни сън, нито покой аз знам,
че губя апетит, слабея, не чувствам вече сили в мен
и вехна, както вехне роза, откъсната във жарък ден.

Джон Клер, в превод на Ангел Д. Дюлгеров

 От какво се прави ливада?
Нима не знаеш?
Трева -
и една пчела -
и да мечтаеш.
Ако пчелата не пристига -
мечтата стига.

Емили Дикинсън, в превод на Цветан Стоянов

Юни

 Обуто със сандали от трева,
върви си слънцето и лайка ръси.
Такъв неделен, весел юнски свят
съм виждала, но само във съня си.

Такъв зелен, и жълт, и син, и бял,
на капки, на цветчета и на точки.
И слънцето с пилотския си шал,
което скача дама върху плочките.

Една несериозна синева,
която всичките ми грижи грабва.
Ще си запазя малко от това,
защото сигурно ще ми потрябва.

Мария Донева

АВГУСТ

 С прах в душата и прах по нозете,
с непоносимото слънце на рамото
аз съм тръгнал да стигна морето,
но от години седя върху камъка.

И в тръбата на зноя заслушан,
за бездомната моя покъщнина
дом строя върху старата суша –
няма отиване, няма завръщане.

С есента ще угаснат тревите,
ще протегне свойто мълчание пътя –
пак ли в мен като зебри ще скитат
огнищата чужди, прозорците жълти.

Тухла по тухла – цял ден ще блъскам
и плодове ще посаждам над бурена.
Нека друг вместо мене да лъска
тезгяха на младостта ми изгубена.

Трябва най-сетне аз да узная
как ще живея с тоя скитник – сърцето.
Всичко друго е пясък и пяна,
и сол, с която ни залъгва морето.
Борис Христов

Любовното сечение на времето

 
А уж е август и треви, и треви, и жито скърцат,
се пръскат дини, круши капят и котките на сватби, и дюлята люти,
а уж си сит, си слънце, пъпеш, вратлето на момичето настръхва,
уж си много, уж си чепка, и си цял, а август е, а е и треви,
сенки жилят, хапят, оси зърната пукат, усойно е, и лято,
вървиш, реката се прозява, жадна стене, търка бели зъби в рибите,
и се люспят и блестят, на слънцето окото насълзяват,
а е уж любов и август и треви, върбите клатят своя зов,
гледаш им в листата, и си просветено сляп, на кандило си прогледнал,
виждаш август и треви, изгарят, и си казваш синко, чуй
магаретата, чуй нощта на слепи вери, обърни каруцата, тиквата счупи,
овъргаляй се във нея в август в риби в жито хляб, провеси се на камбаната,
кънти, кънти, кънти, и уж е милост, кръговрат, любовното сечение на времето, а август,
всъщност, и треви, и любещи се котки и таен мраз по сенките, сутрин, вечер
посреднощ, богомолките измръзват, любовта врещи,
протягаш се, разтегляш се, мълчиш, молитви сееш и си вятър, с вятър, пееш
треви август лятото прегърнато дърво което плаче,
прибираш в длан нощта я духваш в арфа вързал си косите на момичето
на люлка и лудееш северняк, а е и треви и август, и вятър е, и север,
червени жълти дълги обли като пъпеш кръгли като звяр, много тихи думи, много тихи,
листата бавно свирят, листата бавно: звяр е

Август и
треви

Захари Захариев