Любовното сечение на времето

 
А уж е август и треви, и треви, и жито скърцат,
се пръскат дини, круши капят и котките на сватби, и дюлята люти,
а уж си сит, си слънце, пъпеш, вратлето на момичето настръхва,
уж си много, уж си чепка, и си цял, а август е, а е и треви,
сенки жилят, хапят, оси зърната пукат, усойно е, и лято,
вървиш, реката се прозява, жадна стене, търка бели зъби в рибите,
и се люспят и блестят, на слънцето окото насълзяват,
а е уж любов и август и треви, върбите клатят своя зов,
гледаш им в листата, и си просветено сляп, на кандило си прогледнал,
виждаш август и треви, изгарят, и си казваш синко, чуй
магаретата, чуй нощта на слепи вери, обърни каруцата, тиквата счупи,
овъргаляй се във нея в август в риби в жито хляб, провеси се на камбаната,
кънти, кънти, кънти, и уж е милост, кръговрат, любовното сечение на времето, а август,
всъщност, и треви, и любещи се котки и таен мраз по сенките, сутрин, вечер
посреднощ, богомолките измръзват, любовта врещи,
протягаш се, разтегляш се, мълчиш, молитви сееш и си вятър, с вятър, пееш
треви август лятото прегърнато дърво което плаче,
прибираш в длан нощта я духваш в арфа вързал си косите на момичето
на люлка и лудееш северняк, а е и треви и август, и вятър е, и север,
червени жълти дълги обли като пъпеш кръгли като звяр, много тихи думи, много тихи,
листата бавно свирят, листата бавно: звяр е

Август и
треви

Захари Захариев