Лято

Да идем в лятото със тебе, с мен в лятото ще бъдеш ти,

че всеки плет е с цвят обсипан, в гората пак синчец цъфти
и върху дъбовите клони си вият враните гнезда,
в гръдта на моята любима гори по-силно любовта.
Под цъфналия глог седи тя и сплита своята коса.
Взрян във лицето й красиво, отмора ще усетя сам
и щом главата си положа върху прекрасната й гръд
тъгата ми в миг ще изчезне и болките ще се стопят.

Изтича времето безшумно в неспирния цъфтеж на май,
жужейки весело, пчелите летят от цвят на цвят безкрай,
и мъти сипката в гнездото от мъх сред глоговия храст,
под който на гръдта любима главата си ще сложа аз.
И ще прошепна във ухото на моята любима там,
че нощем, мислейки за нея, ни сън, нито покой аз знам,
че губя апетит, слабея, не чувствам вече сили в мен
и вехна, както вехне роза, откъсната във жарък ден.

Джон Клер, в превод на Ангел Д. Дюлгеров