четвъртък, 27 ноември 2008 г.

Едно

Единствен лъч, проби през сивото небе
мисълта ми
достига те...

1 коментар:

  1. (И върша разни нещица
    и с разни хора говоря,
    без да им помня лицата,
    и те мисля, и още, и още...
    Ето така минават
    100-те часа на денонощието.)

    (ина григорова, откъсче, подаряв:)

    ОтговорИзтриване