Цял живот.
Бягаме... от това което ни плаши или към което се стремим.
В този странен маратон, без привидна цел, освен това да съхраним нашето си „Аз“, ние рядко подбираме средствата.
Понякога, без да осъзнаваме се катерим и мачкаме, дори и най – близките ни. Само и само, да сме от горе.
В същност се въртим в кръг. Порочният кръг на нашето си битие... повтаряме едни и същи грешки, само лицата и имената се менят. Играем си с хората и тяхните чувства, като с кукли, без да осъзнаваме, че те както и ние дишат и страдат. Много.
Цял живот. Игра. Жестока и ненужна.
насън нямам никакво въображение - http://www.vbox7.com/play:5929aad4
ОтговорИзтриване:)
:) затова и насън е... за да не може да го достигнем с ръка.
ОтговорИзтриванеиначе, може да не се събудим на сутринта ако красиво е то!