Извинявай

Извинявай, че след повече от три години, много хора, и случки все още мисля за теб от време на време.
Извинявай, че след толкова видени очи и усмивки, все още си мисля за твоите и ги виждам у жените, които ме карат да бъда по-добър и да мечтая.
Също както ти направи навремето с мен.
Извинявай, че продължавам да те сънувам понякога и сутрин да те търся до мен, разбуждайки се.
Извинявай, че малко по-малко се уморявам да те мисля, сънувам, чакам и виждам у другите..
Извинявай!

Купуването на цветя

Днес по-рано си говорихме с една девойка относно значението на това, какво цвете е подарено.
Аз всъщност за пръв път в живота се замислих, че освен това което обществените догми са ми натресли, не съм много наясно дали свързвам някое конкретно цвете с определен повод/емоция. Тъй като това сигурно е един от последните постове тук, чувствам се длъжен да избложа нещо особено мъдро, а по-мъдро от това - здраве. ;;))

Длъжен съм да отбележа, че тя бе първата жена в моя живот, на която казах какви са критериите ми относно това.
Казах. Нека се знае. ;)

аз лично, когато подарявам цветя на някое момиче, гледам няколко основни неща:
[19:43:22 EEST] Нейчо: 1. като цяло да харесва идеята
[19:43:40 EEST] Нейчо: 2. да не избера някое звете, което не харесва
[19:43:48 EEST] Нейчо: 3. да ми харесва и на мен
[19:45:04 EEST] Нейчо: 4. да е някое, което в общи линии ще и подхожда - т.е. на момиче, което е по-дребничко бих избрал цвете с по-мънички и нежни цветчета
[19:45:33 EEST] Нейчо: а на някое, което е по-не толкова, някое с не толкова дребни цветчета
[19:45:46 EEST] Нейчо: демек, да е подходящо ;)
[19:46:17 EEST] Нейчо: иначе, какво означава да подариш конкретно цвете не знам :)
[19:46:30 EEST] Нейчо: важното е аз да знам защо го подарявам :) :)

Да. А ако някой се чуди, какво съм имал предвид с понятието 'подходящо' ; 'подхожда' нека прочете

Ще ми е интересно да науча, какъв е и дали влагате определен критерий при купуването на цветя вие, мъже които купувате цветя на любимите си създания.
Жени, ако обичате да подарявате цветя, също може да се включите с вашите мнения.

Хайде, до скоро и бъдете цветни и усмихнати. :)

***

It's so wrong,
but in every girls eyes
that i like
i see yours.

***

Не съжалявай за нещата, които си казал, направил или почувствал.
Съжалявай само за онези, които не си, заради малко кураж, време или сили.

***

Не може и не трябва да се мъчим да угаждаме на всички около нас,
защото така ще изгубим себе си.

***

Онзи момент, в който си представяш как някога, някъде и с някого ще бъдеш щастлив.
#inception

***

След толкова самотни дни и нощи
почвам да забравям какво бе
да обичам и да бъда обичан.

***

Защо продължавам да ви сънувам,
бивши и невъзможни любови?
Оставете ме да продължа напред!

***

Уморих се да чета други,
когато имам толкова много да
извикам.

Ябълков пай с шоколадова заливка, Версия 0.33.0xx

Преди няколко дни се зачудих, какво да направя за да отбележа подобаващо настъпването на моята нова година.
След обмисляне и обсъждане на няколко варианта, в крайна сметка в главата ми дойде едно хубаво видение. За нещо сладко, лесно за правене и с шоколад.

Оригиналната рецепта взех от БГ Кулинар, като аз добавих моят принос към световното кулинарно-хедонистично-чревоугодническо наследство под формата на заливка направена от разтопено блокче шоколад. ;)

310 гр. Брашно
100 мл. Олио
30 мл. Краве прясно мляко
160 гр. Захар
1/5 пак. Канела на прах
щипка Индийско орехче
1000 гр. Ябълки
100 гр. Масло
100 гр. Шоколад

Естествено не забравих да сложа и от най-специалната подправка, без която нищо на този свят не стана хубаво. :)

Ето как изглежда моята пръсто-облизваща композиция:

Иначе моя милост вчера успешно достигна версия 0.33.001 stable. Да ми е честита, и на тези които са ми помогнали да достигна до нея, и на тези, които не-особено. Всеки принос е от значение! :)

До скоро и обичайте!

София

Е, преместих се. От сега за дълго време нататък, по служебни причини ще пребивавам в родният ми град - Стара Загора.
София бе за мен дълги години градът, към който съм имал най-различни чувства и добри и не до там.
За тези около 8 години успях да го направя, мястото където се връщам с удоволствие и което ми липсва след няколко дни прекарани другаде.
Тук се влюбих и разлюбих няколко пъти.
Тук срещнах много готини хора. Хора, които непрекъснато ми помагат да бъда все повече, които срещам с удоволствие всеки един път, когато се виждаме. Моята среда.
Във всеки случай, връщайки се в родният ми град за пръв път успях да не почувствам радост от това, а неприятното чувство, че съм напуснал нещо което ще ми липсва много.
Със сигурност ще направя всичко възможно да се върна отново, не само поради изброените по-горе неща, а заради още нещо, което ме кара да искам особено много да съм в градът, който расте но не старее. Ще се постарая.
:)

SOPA и за нас?

Нека не позволяваме на шепа алчи чичовци да низвергнат свободата ни! Защото, както Йовко писа - "Войната не само е обявена отдавна, а се води с всички средства и е на ръба да бъде загубена. И изобщо не е просто сблъсък на миналото с бъдещето, в което с времето еволюцията побеждава. Заплашена е именно еволюцията. И свободата. И си спомнете, че за свобода, дори се умира!"

PROTECT IP / SOPA Breaks The Internet from Fight for the Future on Vimeo.

"Добрите идеи имат различни форми" - Явор

Още един Open Fest отмина.. Беше много хубав и тази година и по-хубав от миналата. Атмосферата, хората, страшно многото добри идеи, които изникваха буквално от всеки ъгъл - това трябва да продължи да се случва. Защото така трябва да става с добрите неща. За пореден път усетих, че това което ме кара да вървя напред, да искам да помагам на хората е същото което чувстват и хората, които населяваха двете зали на Интерпред миналият уикенд. Ще продължа!

Variations (pt.3)

"Чак когато скочих,ми хрумна нещо:
Животът е съвършен.Животът е върхът.
Той е пълен с вълшебство и красота...
с възможности и телевизия.
И с изненади. Много изненади.
А също и онова нещо,за което всеки копнее...
но го усеща само когато то си отиде."

"The MIllion Dollar Hotel"


Да, в последно време съм " Пораснал и тъжен" както се видях от страни преди няколко дни. Ще продължавам да съм мъничко тъжен... и все по - пораснал, дори заради това, че живота не свършва когато, както си мислех. А трябва да продължа напред... заради това да се помъча да постигна така желаното щастие.

Продължавам да вярвам в ангелите. В техните човешки проявления около мен. Това са приятелите, за мен... И ще продължа да помня. Не бурно и разрушително, а спокойно и нежно.. за да съхраня миговете щастие...

Благодаря ви... на всички вас, които ми давахте по някоя жълта светлинка, за да намеря пътя. Не беше лесно, а и не се чувствам щастлив от това. Защото боли.


От мен... лека и спокойна нощ, мили мои... вие които винаги ще сте близо до мен. Независимо от всичко!

,
пух

Change your heart...

Днес на път към работа, ми се въртяха едни мисли...
но не им било времето за тях.
А сутринта имаше страхотна дъга хип, хип :)) поне от моята гледна точка....
освен това a new life is born... :)) Научих към обяд... и ме накара да се усмихна широко и да прелетя през деня...

Тази вечер ми е едно такова...
като за


Аз мисля да си отворя едно рубинено нещо, реколта 2004-та. От когато светът беше малко по - млад и много наивен, все още.
Подходящо като за днешният ден.
Наздраве, на тези които.

Аз ли съм или не съм?

Кои сме ние? Кога си позволяваме да бъдем това което сме в същност?
Всеки ден куп условности ни карат да бъдем не-себе си. От желание да бъдем част от това което наричаме „общество“ подтискаме това което блести от вътре. Това хората наричат нормално поведение на индивида... социализиране иначе казано. Всичко друго, което поставя
шаблона „асоциален „ и почва соченето с пръст.
Дори и в личните ни взаимоотношения често не винаги сме самите ние, а само бледа сянка.

A Cruel Game

Цял живот.
Бягаме... от това което ни плаши или към което се стремим.
В този странен маратон, без привидна цел, освен това да съхраним нашето си „Аз“, ние рядко подбираме средствата.
Понякога, без да осъзнаваме се катерим и мачкаме, дори и най – близките ни. Само и само, да сме от горе.
В същност се въртим в кръг. Порочният кръг на нашето си битие... повтаряме едни и същи грешки, само лицата и имената се менят. Играем си с хората и тяхните чувства, като с кукли, без да осъзнаваме, че те както и ние дишат и страдат. Много.
Цял живот. Игра. Жестока и ненужна.

Сняг!

Тихо се сипят спомени...
Спомени от преди една година... и малко,
Рататуи, Сняг и Пинк Флойд.
За моментите, когато светят звезди!
Които остават, за да бележат повратните точки в живота.
Тези в които, човек израства без да го осъзнава.
Помня!

Танго for Love

Astor Piazzolla за винаги!