неделя, 8 януари 2012 г.

”Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет”

Чувствам се щастлив, задето съм тук, и все пак малко тъжен, пак от това, че съм тук.
Понякога е малко по-добре да пътуваш, отколкото да пристигаш.



Планините трябва да се изкачват с колкото е възможно по-малко усилия и без нетърпение. Същността на собствената природа трябва да определя скоростта. Ако започне да не те сдържа, ускори крачката. Задъхаш ли се — намали. Планини се изкачват в състояние на равновесие между нетърпение и изтощение. И тогава, когато вече не мислиш за предстоящото, всяка крачка се превръща от начин за стигане до целта в уникално събитие само по себе си. Това листо е с разкъсани краища. Тази скала май се клати. От това място снегът се вижда по-лошо, макар да е по-близо до него. Това са неща, които се забелязват, така или иначе. Да се живее само за някаква бъдеща цел е повърхностно. Склоновете на планината крепят живота, а не върхът й. Тук нещата назряват.

Но, разбира се, без върха не може да има никакви склонове. Върхът е, който определя склоновете.

Няма коментари:

Публикуване на коментар