***

Размислите върху чувството да обичаш себе си могат да бъдат най-добре обобщени с думите на Майстер Екхарт:
„Ако обичаш себе си, ти обичаш всички други, тъй както обичаш себе си.
Докато обичаш друг човек по-малко, отколкото себе си, не ще успееш да обичаш себе си.
Ако обаче обичаш всички еднакво, включително и себе си, ще ги обичаш като едно лице и то е единението на Бога и човека. Тъй че голям и праведен човек е оня, който, обичайки себе си, обича еднакво и всички останали."

"Изкуството да обичаш" - Ерих Фром

”Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет”

Чувствам се щастлив, задето съм тук, и все пак малко тъжен, пак от това, че съм тук.
Понякога е малко по-добре да пътуваш, отколкото да пристигаш.



Планините трябва да се изкачват с колкото е възможно по-малко усилия и без нетърпение. Същността на собствената природа трябва да определя скоростта. Ако започне да не те сдържа, ускори крачката. Задъхаш ли се — намали. Планини се изкачват в състояние на равновесие между нетърпение и изтощение. И тогава, когато вече не мислиш за предстоящото, всяка крачка се превръща от начин за стигане до целта в уникално събитие само по себе си. Това листо е с разкъсани краища. Тази скала май се клати. От това място снегът се вижда по-лошо, макар да е по-близо до него. Това са неща, които се забелязват, така или иначе. Да се живее само за някаква бъдеща цел е повърхностно. Склоновете на планината крепят живота, а не върхът й. Тук нещата назряват.

Но, разбира се, без върха не може да има никакви склонове. Върхът е, който определя склоновете.