неделя, 30 ноември 2008 г.

Varations...

Аз нямам какво да кажа повече от това, което ELO, казват.
Просто още една вариация по темата?! Е, нека е така... ;))

Вариации на тема...

Всеки има право на своите си вариации, нали?
Нека послушаме прекрасните вариации на Бетовен, и се понесем по вълните...
Приятно!

петък, 28 ноември 2008 г.

...

Моментите, в които преобръщаме света,
са тези в които обичаме!


по "The Million Dollar Hotel"


Благодаря за препоръката!
черпя кехлибарено! :))

A New Light Of Tomorrow

Поздрав за всички, които...
и специално за един много, специален за мен човек.
Ти си знаеш нали? :)) целувки!

четвъртък, 27 ноември 2008 г.

Едно

Единствен лъч, проби през сивото небе
мисълта ми
достига те...

сряда, 26 ноември 2008 г.

Change your heart...

Днес на път към работа, ми се въртяха едни мисли...
но не им било времето за тях.
А сутринта имаше страхотна дъга хип, хип :)) поне от моята гледна точка....
освен това a new life is born... :)) Научих към обяд... и ме накара да се усмихна широко и да прелетя през деня...

Тази вечер ми е едно такова...
като за


Аз мисля да си отворя едно рубинено нещо, реколта 2004-та. От когато светът беше малко по - млад и много наивен, все още.
Подходящо като за днешният ден.
Наздраве, на тези които.

вторник, 25 ноември 2008 г.

Аз ли съм или не съм?

Кои сме ние? Кога си позволяваме да бъдем това което сме в същност?
Всеки ден куп условности ни карат да бъдем не-себе си. От желание да бъдем част от това което наричаме „общество“ подтискаме това което блести от вътре. Това хората наричат нормално поведение на индивида... социализиране иначе казано. Всичко друго, което поставя
шаблона „асоциален „ и почва соченето с пръст.
Дори и в личните ни взаимоотношения често не винаги сме самите ние, а само бледа сянка.

понеделник, 24 ноември 2008 г.

A Cruel Game

Цял живот.
Бягаме... от това което ни плаши или към което се стремим.
В този странен маратон, без привидна цел, освен това да съхраним нашето си „Аз“, ние рядко подбираме средствата.
Понякога, без да осъзнаваме се катерим и мачкаме, дори и най – близките ни. Само и само, да сме от горе.
В същност се въртим в кръг. Порочният кръг на нашето си битие... повтаряме едни и същи грешки, само лицата и имената се менят. Играем си с хората и тяхните чувства, като с кукли, без да осъзнаваме, че те както и ние дишат и страдат. Много.
Цял живот. Игра. Жестока и ненужна.

събота, 22 ноември 2008 г.

Сняг!

Тихо се сипят спомени...
Спомени от преди една година... и малко,
Рататуи, Сняг и Пинк Флойд.
За моментите, когато светят звезди!
Които остават, за да бележат повратните точки в живота.
Тези в които, човек израства без да го осъзнава.
Помня!

сряда, 12 ноември 2008 г.

Студ

Нула градуса е температурата
превръщаща водата в лед,
а мислите за тебе пак ме сгряват
защото си във мен...

Възпявам електрическото тяло...

Възпявам електрическото тяло
и мислите ми лутащи се като електрон,
загубил пътя в мрака.

събота, 8 ноември 2008 г.