София

Е, преместих се. От сега за дълго време нататък, по служебни причини ще пребивавам в родният ми град - Стара Загора.
София бе за мен дълги години градът, към който съм имал най-различни чувства и добри и не до там.
За тези около 8 години успях да го направя, мястото където се връщам с удоволствие и което ми липсва след няколко дни прекарани другаде.
Тук се влюбих и разлюбих няколко пъти.
Тук срещнах много готини хора. Хора, които непрекъснато ми помагат да бъда все повече, които срещам с удоволствие всеки един път, когато се виждаме. Моята среда.
Във всеки случай, връщайки се в родният ми град за пръв път успях да не почувствам радост от това, а неприятното чувство, че съм напуснал нещо което ще ми липсва много.
Със сигурност ще направя всичко възможно да се върна отново, не само поради изброените по-горе неща, а заради още нещо, което ме кара да искам особено много да съм в градът, който расте но не старее. Ще се постарая.
:)

SOPA и за нас?

Нека не позволяваме на шепа алчи чичовци да низвергнат свободата ни! Защото, както Йовко писа - "Войната не само е обявена отдавна, а се води с всички средства и е на ръба да бъде загубена. И изобщо не е просто сблъсък на миналото с бъдещето, в което с времето еволюцията побеждава. Заплашена е именно еволюцията. И свободата. И си спомнете, че за свобода, дори се умира!"

PROTECT IP / SOPA Breaks The Internet from Fight for the Future on Vimeo.

”Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет”

Чувствам се щастлив, задето съм тук, и все пак малко тъжен, пак от това, че съм тук.
Понякога е малко по-добре да пътуваш, отколкото да пристигаш.



Планините трябва да се изкачват с колкото е възможно по-малко усилия и без нетърпение. Същността на собствената природа трябва да определя скоростта. Ако започне да не те сдържа, ускори крачката. Задъхаш ли се — намали. Планини се изкачват в състояние на равновесие между нетърпение и изтощение. И тогава, когато вече не мислиш за предстоящото, всяка крачка се превръща от начин за стигане до целта в уникално събитие само по себе си. Това листо е с разкъсани краища. Тази скала май се клати. От това място снегът се вижда по-лошо, макар да е по-близо до него. Това са неща, които се забелязват, така или иначе. Да се живее само за някаква бъдеща цел е повърхностно. Склоновете на планината крепят живота, а не върхът й. Тук нещата назряват.

Но, разбира се, без върха не може да има никакви склонове. Върхът е, който определя склоновете.